Сън
Сънувах тъжен сън.
Ти беше без лице,
а аз стоях навън
и носех слънцето в ръце.
Видях как почваш да гориш
и исках да извикам, да се скрия,
а ти ме връхлетя като порой
и слънцето удави... И замина.
Луната късно разпиля коси
и аз изчезнах в мрака.
Нощта повдигна тъмните очи
и тръгна тихо своя час да чака.
Ти беше без лице,
а аз стоях навън
и носех слънцето в ръце.
Видях как почваш да гориш
и исках да извикам, да се скрия,
а ти ме връхлетя като порой
и слънцето удави... И замина.
Луната късно разпиля коси
и аз изчезнах в мрака.
Нощта повдигна тъмните очи
и тръгна тихо своя час да чака.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дилианна Димитрова Все права защищены
