18 feb 2009, 20:05

Сън

1.4K 0 5
Спи градът, облян в платинена лунна светлина.
Притихнал е денят в прегръдка нежна.
Спят поля, гори - смирено сгушени в нощта.
Спи всякo същество безпомощно под небосвода.
И в този сън хармония цари.
Мечти се сбъдват, променят се съдби.
Самотните се срещат и вече няма самота.
В сърцата на всички пристъпва царствено Любовта.
От този сън не искам да се будя.
Не и във вчерашното утро.
Искам днес да бъде друго.
И да бъде истина сънят!
Да има на Земята само доброта.
Хората да се обичат, да е споделена Любовта!
Гладните завинаги да се нахранят.
Богатите благата си да им раздават.
Спи градът, отмалял от стремежите ни вечни.
Дълбоко спи света събрал молитви неизречени.
И всеки стрък, всяка трева поникват пак до сутринта.
Да изтрият се опитват дирите човешки.
А сега нощта отстъпва мястото си на деня.
И пак в кръговрат започва всичко.
Слънцето изгаря със себе си греха.
И сънищата пак забравени отлитат.
Хора, животни, същества, отново властват над града...
Забързани... задъхани... превзети,
с утрото сърдити пак на всеки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ники Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...