supervision (Ники)
14 37
18.02.2009 г., 20:05 ч.

Сън 

  Поезия » Бели стихове
1147 0 5
Спи градът, облян в платинена лунна светлина.
Притихнал е денят в прегръдка нежна.
Спят поля, гори - смирено сгушени в нощта.
Спи всякo същество безпомощно под небосвода.
И в този сън хармония цари.
Мечти се сбъдват, променят се съдби.
Самотните се срещат и вече няма самота.
В сърцата на всички пристъпва царствено Любовта.
От този сън не искам да се будя.
Не и във вчерашното утро.
Искам днес да бъде друго.
И да бъде истина сънят!
Да има на Земята само доброта.
Хората да се обичат, да е споделена Любовта!
Гладните завинаги да се нахранят.
Богатите благата си да им раздават.
Спи градът, отмалял от стремежите ни вечни.
Дълбоко спи света събрал молитви неизречени.
И всеки стрък, всяка трева поникват пак до сутринта.
Да изтрият се опитват дирите човешки.
А сега нощта отстъпва мястото си на деня.
И пак в кръговрат започва всичко.
Слънцето изгаря със себе си греха.
И сънищата пак забравени отлитат.
Хора, животни, същества, отново властват над града...
Забързани... задъхани... превзети,
с утрото сърдити пак на всеки!

© Ники Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??