ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3096
20 jun 2009, 16:42

Сън 

  Poesía » Versos blancos
496 0 8

 

Сама съм!

Небето е пусто и тихо!

Напразно се взирам,

а в мрака -

звездите ги няма.

Навярно гуляят

в „Небесния кът”.

Напразно ги чакам!

Те даже не знаят

за мен и тъгата по тях...

Нощта ми протяга

напълнена чаша със сън.

Очите горят,

танцуват кристали,

рубини, сапфири -

Земята лети

и сама се провира

през димни завеси,

през мрак и слънца -

Нагоре! Нагоре...

Не мога да спя!

От бурния полет

със сълзи се пълнят очите...

Не искам да спя!

Аз трябва да видя звездите!

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за хубавите думи!
  • Земята лети

    и сама се провира

    през димни завеси,

    през мрак и слънца -
    КРАСИВО Е! НО ОЩЕ ПО-ХУБАВО Е, АКО ДУШАТА ТИ НАИСТИНА ПОЛЕТИ! ПОЗВОЛИ Й ТОВА!
  • Аз цяла вечер ще се взирам
    към теб сред нощното небе,
    с надежда, без да подозирам,
    че ти си в моето сърце!
  • копнежно.
    Красива и силна метафора е този стих.
    Поздрав, Ваня!
  • Нито е пусто, нито е тихо небето ти! Нагоре! Още по-нагоре! Лети!!!
  • Благодаря ви приятели!Вас ви има и това е едно от най-прекрасните неща които вече ми се случвт!
  • Много красива нощна картина! Поздрави!
  • Всеки има в живота си подобни моменти!
    Но зная, че това, което жадуваш толкова много, ще се случи!
Propuestas
: ??:??