Сън
Сама съм!
Небето е пусто и тихо!
Напразно се взирам,
а в мрака -
звездите ги няма.
Навярно гуляят
в „Небесния кът”.
Напразно ги чакам!
Те даже не знаят
за мен и тъгата по тях...
Нощта ми протяга
напълнена чаша със сън.
Очите горят,
танцуват кристали,
рубини, сапфири -
Земята лети
и сама се провира
през димни завеси,
през мрак и слънца -
Нагоре! Нагоре...
Не мога да спя!
От бурния полет
със сълзи се пълнят очите...
Не искам да спя!
Аз трябва да видя звездите!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Иванова Все права защищены
