Сън
Сама съм!
Небето е пусто и тихо!
Напразно се взирам,
а в мрака -
звездите ги няма.
Навярно гуляят
в „Небесния кът”.
Напразно ги чакам!
Те даже не знаят
за мен и тъгата по тях...
Нощта ми протяга
напълнена чаша със сън.
Очите горят,
танцуват кристали,
рубини, сапфири -
Земята лети
и сама се провира
през димни завеси,
през мрак и слънца -
Нагоре! Нагоре...
Не мога да спя!
От бурния полет
със сълзи се пълнят очите...
Не искам да спя!
Аз трябва да видя звездите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
