Nejnostt (Даниела Тодорова)
195 703
15 sept 2011, 11:02

Сън 

  Poesía » Del paisaje
509 0 5

Сън

 

Пак вятърът вие под прага

и шушне с листата навън.

Неволно слухът се напряга

да чуе неясния шум.

 

То, сякаш в стъклото ударен,

разсипва се сноп от лъчи,

а всъщност е стих лъчезарен

за нечии топли очи.

 

И те са далеч на небето,

и мигат от радост едва.

Луната си крие лицето,

разляло в нощта синева.

 

И... вятърът вие под прага,

и шушне с листата навън.

И все тъй слухът се напряга,

заслушан ту в бодрост, ту в сън.

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??