Сън

15.09.2011 г., 11:02 ч.

Поезия » Пейзажна

595 0 5

Сън
Пак вятърът вие под прага
и шушне с листата навън.
Неволно слухът се напряга
да чуе неясния шум.
То, сякаш в стъклото ударен,
разсипва се сноп от лъчи,
а всъщност е стих лъчезарен
за нечии топли очи.
И те са далеч на небето,
и мигат от радост едва.
Луната си крие лицето, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сън

Искате да прочетете повече?

Предложения