Сън
Пак вятърът вие под прага
и шушне с листата навън.
Неволно слухът се напряга
да чуе неясния шум.
То, сякаш в стъклото ударен,
разсипва се сноп от лъчи,
а всъщност е стих лъчезарен
за нечии топли очи.
И те са далеч на небето,
и мигат от радост едва.
Луната си крие лицето,
разляло в нощта синева.
И... вятърът вие под прага,
и шушне с листата навън.
И все тъй слухът се напряга,
заслушан ту в бодрост, ту в сън.
© Даниела Тодорова Все права защищены