Сън
Пак вятърът вие под прага
и шушне с листата навън.
Неволно слухът се напряга
да чуе неясния шум.
То, сякаш в стъклото ударен,
разсипва се сноп от лъчи,
а всъщност е стих лъчезарен
за нечии топли очи.
И те са далеч на небето,
и мигат от радост едва.
Луната си крие лицето,
разляло в нощта синева.
И... вятърът вие под прага,
и шушне с листата навън.
И все тъй слухът се напряга,
заслушан ту в бодрост, ту в сън.
© Даниела Тодорова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
