Nejnostt (Даниела Тодорова)
194 703
Sep 15, 2011, 11:02 AM

Сън 

  Poetry » Landscape
556 0 5

Сън

 

Пак вятърът вие под прага

и шушне с листата навън.

Неволно слухът се напряга

да чуе неясния шум.

 

То, сякаш в стъклото ударен,

разсипва се сноп от лъчи,

а всъщност е стих лъчезарен

за нечии топли очи.

 

И те са далеч на небето,

и мигат от радост едва.

Луната си крие лицето,

разляло в нощта синева.

 

И... вятърът вие под прага,

и шушне с листата навън.

И все тъй слухът се напряга,

заслушан ту в бодрост, ту в сън.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??