6 abr 2013, 10:05

Сън

  Poesía
547 0 0

В съня болезнено те търся,

а  в реалността зад друга истина стоя

и опитвам се далеч да те отпратя,

макар и себе си да нараня.

 

Заспивам с болка страшна,

с душа, търсеща любов.

Събуждам се с мисъл плашеща,

връщаща ме в жалкия ми живот.

 

Сънят е остров за нас създаден -

тайно срещаме се там.

Живот в илюзия преиздаден,

няма как дихание да му дам.


Не спирай посещенията среднощни...

Не спирай нощния ми рай!

И макар незнаещ за това,

душата ми, моля те, опознай!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Ненчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...