Apr 6, 2013, 10:05 AM

Сън

  Poetry
550 0 0

В съня болезнено те търся,

а  в реалността зад друга истина стоя

и опитвам се далеч да те отпратя,

макар и себе си да нараня.

 

Заспивам с болка страшна,

с душа, търсеща любов.

Събуждам се с мисъл плашеща,

връщаща ме в жалкия ми живот.

 

Сънят е остров за нас създаден -

тайно срещаме се там.

Живот в илюзия преиздаден,

няма как дихание да му дам.


Не спирай посещенията среднощни...

Не спирай нощния ми рай!

И макар незнаещ за това,

душата ми, моля те, опознай!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Ненчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...