В съня болезнено те търся,

а  в реалността зад друга истина стоя

и опитвам се далеч да те отпратя,

макар и себе си да нараня.

Заспивам с болка страшна,

с душа, търсеща любов.

Събуждам се с мисъл плашеща,

връщаща ме в жалкия ми живот.

Сънят е остров за нас създаден -

тайно срещаме се там.

Живот в илюзия преиздаден,

няма как дихание да му дам.

Не спирай посещенията среднощни...

Не спирай нощния ми рай!

И макар незнаещ за това,

душата ми, моля те, опознай!