В съня болезнено те търся,
а в реалността зад друга истина стоя
и опитвам се далеч да те отпратя,
макар и себе си да нараня.
Заспивам с болка страшна,
с душа, търсеща любов.
Събуждам се с мисъл плашеща,
връщаща ме в жалкия ми живот.
Сънят е остров за нас създаден -
тайно срещаме се там.
Живот в илюзия преиздаден,
няма как дихание да му дам.
Не спирай посещенията среднощни...
Не спирай нощния ми рай!
И макар незнаещ за това,
душата ми, моля те, опознай!
© Нели Ненчева Всички права запазени