Сън

20 may 2015, 19:59 2015-05-20T19:59:46+03:00

Poesía

498 0 0

СЪН

В тъмнината се раждат звездите.

Там далече, където не свети

нищо повече. Само очите ти.

Само тихичък стих. Само цвете.

Само спомен по минало лято -

с много синьо небе, с много птици...

В тъмнината се ражда Луната

и изгрява смеха на момиче,

на щурците приспивната песен,

аромат на косена трева...

Нека още миг да е вечност!

После може да свършва света.

Венцислава Симеонова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.