Сън

Poetry

993 0 0

СЪН

В тъмнината се раждат звездите.

Там далече, където не свети

нищо повече. Само очите ти.

Само тихичък стих. Само цвете.

Само спомен по минало лято -

с много синьо небе, с много птици...

В тъмнината се ражда Луната

и изгрява смеха на момиче,

на щурците приспивната песен,

аромат на косена трева...

Нека още миг да е вечност!

После може да свършва света.

Венцислава Симеонова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0