20.05.2015 г., 19:59 ч.  

Сън 

  Поезия
577 0 0

СЪН

 

В тъмнината се раждат звездите.

Там далече, където не свети

нищо повече. Само очите ти.

Само тихичък стих. Само цвете.

Само спомен по минало лято -

с много синьо небе, с много птици...

В тъмнината се ражда Луната

и изгрява смеха на момиче,

на щурците приспивната песен,

аромат на косена трева...

 

Нека още миг да е вечност!

После може да свършва света.

 

Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??