Сън
992
0
0
СЪН
В тъмнината се раждат звездите.
Там далече, където не свети
нищо повече. Само очите ти.
Само тихичък стих. Само цвете.
Само спомен по минало лято -
с много синьо небе, с много птици...
В тъмнината се ражда Луната
и изгрява смеха на момиче,
на щурците приспивната песен,
аромат на косена трева...
Нека още миг да е вечност!
После може да свършва света.
Венцислава Симеонова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислава Симеонова Все права защищены
