Погледнах я в очите, но за кратко.

Не можах да кажа даже дума.

Щастлива беше, но пък жалко -

Не бях причината за таз усмивка!

И наведох пак глава,

замислих се какъв е късметлия.

Да има най-красивата жена,

а аз мечтаех да е моя!

Но замълчах пред нея.

Кой съм аз, че да говоря?

Да е щастлива и отива,

а на мен да страдам и да пиша....

И така се разделихме.

Всеки хванал някаква посока.

Не ме изпрати с "Обади се" -

Блъснах се на права магистрала!