Погледнах я в очите, но за кратко.
Не можах да кажа даже дума.
Щастлива беше, но пък жалко -
Не бях причината за таз усмивка!
И наведох пак глава,
замислих се какъв е късметлия.
Да има най-красивата жена,
а аз мечтаех да е моя!
Но замълчах пред нея.
Кой съм аз, че да говоря?
Да е щастлива и отива,
а на мен да страдам и да пиша....
И така се разделихме.
Всеки хванал някаква посока.
Не ме изпрати с "Обади се" -
Блъснах се на права магистрала!
© Калоян Калинов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
