Сън
Погледнах я в очите, но за кратко.
Не можах да кажа даже дума.
Щастлива беше, но пък жалко -
Не бях причината за таз усмивка!
И наведох пак глава,
замислих се какъв е късметлия.
Да има най-красивата жена,
а аз мечтаех да е моя!
Но замълчах пред нея.
Кой съм аз, че да говоря?
Да е щастлива и отива,
а на мен да страдам и да пиша....
И така се разделихме.
Всеки хванал някаква посока.
Не ме изпрати с "Обади се" -
Блъснах се на права магистрала!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калинов Всички права запазени
