Ромашка (Златка Чардакова)
151 1314
29 ago 2024, 8:54

Сън 

  Poesía » Filosófica
104 2 6

Замръква сънят по улици пусти,

забравил, че нейде го чакам.

Безмълвно нашепват пресъхнали устни,

а той се любува на мрака.

 

Дали му омръзна, очи щом затворя,

въпросите мои да слуша,

от сложни дилеми, мечти, въжделения

навярно дойде му до гуша.

 

Какво ли да сторя, когато смирено

в завивките звездни се сгуша,

въпроси напират, анализи разни -

в душевния мир да се вслушам.

 

Все още се бави, беседва си с мрака,

нарочно сама ме остави.

Часовникът даже вяло тиктака, 

минути в нощта да добави.

 

А уморени и чувства, и мисли

в ресниците росни заспиват,

разцъфват блянове тихи и чисти,

със страст в луната се впиват. 

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??