Замръква сънят по улици пусти,
забравил, че нейде го чакам.
Безмълвно нашепват пресъхнали устни,
а той се любува на мрака.
Дали му омръзна, очи щом затворя,
въпросите мои да слуша,
от сложни дилеми, мечти, въжделения
навярно дойде му до гуша.
Какво ли да сторя, когато смирено
в завивките звездни се сгуша,
въпроси напират, анализи разни -
в душевния мир да се вслушам. ...