Сън
Замръква сънят по улици пусти,
забравил, че нейде го чакам.
Безмълвно нашепват пресъхнали устни,
а той се любува на мрака.
Дали му омръзна, очи щом затворя,
въпросите мои да слуша,
от сложни дилеми, мечти, въжделения
навярно дойде му до гуша.
Какво ли да сторя, когато смирено
в завивките звездни се сгуша,
въпроси напират, анализи разни -
в душевния мир да се вслушам.
Все още се бави, беседва си с мрака,
нарочно сама ме остави.
Часовникът даже вяло тиктака,
минути в нощта да добави.
А уморени и чувства, и мисли
в ресниците росни заспиват,
разцъфват блянове тихи и чисти,
със страст в луната се впиват.
© Златка Чардакова All rights reserved.
