Ехтяха кладите на времето тревожно
и корабите ставаха на гробници.
Животът сменяше последната си кожа,
осиротял сред живите бунтовници.
Мълчаха паметните плочи безучастно
засипани от тонове предателства
и черен, като пъклен мрак, денят угасна
в зениците на моите приятели.
Бог други планове за хората кроеше
и дяволът размахваше навред камшик.
Завързана за идващият край висеше
една отчаяна камбана без език. ...