13 ago 2019, 19:58

Сън ли?

1.3K 8 18

Пушеци. Чернилки... Задух страшен!

Времето - безмълвно. В саркофаг.

Тишината - тягостно крещяща.

Спомен за крила над всеки праг.

 

Сплетени мълчания. Горчиви.

Давещо се в себе си небе.

Скелетът му - като кост на риба,

но  забита в птичето небце.

 

Пиперуденото - под карфица.

Стръкчета летеж, но с похлупак.

И проклятие за всяка птица.

Сън ли? Знак за будния глупак!

 

13.08.2019

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Райне! Не за първи път те чувствам близка по светоусещане!
  • Рядко си позволявам да коментирам със стих, но се сетих нещо старо, десетгодишно....

    Човек пристига сам на таз земя
    и също сам отива си от нея.
    Но в стъпките му винаги тежи
    претърсване за сродна анекдота,
    а вицът е , че сродните души
    се носят с уникалност под хомота.
    Намираме се в кучешкия рай
    и май-от суета не се пречистваме-
    заситим ли първичния си глад
    духовната възвишеност прелистваме.
    Но тази вечер кучешкият глад
    и мене нещо , взе че ме проряза.
    Сетивност ли? -мечта и розов цвят-
    о, тази анамнеза е проказа.
    Сипи ми вино - снощи песен бях
    или не знам-била съм нещо болна...
    "Най-хубавото" - май не го познах-
    стремежите са плод на недоволство.
    Сега сипи ! - не , няма да запея,
    но , Бога ми и няма да залая,
    а истините дето ги живея -
    ръжени са - забити в мен до края.
    ------------------
    Същото чувство изпитах при прочита на стиха ти, Мари, като това, с което съм писала тогава. Хубав ден, миличка!
  • Таня, извини ме! Тръгнах да отговарям на Дарина, без да погледна, че имам и коментар от теб. Не можем да си представим дори възможност за "летеж, но с похлупак".
    Благодаря, че беше тук и коментира!
  • Но е буден! С това се отличават едните от другите.
  • Не ти разбирам финала. Щото за глупаци, няма знаци

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...