13 авг. 2019 г., 19:58

Сън ли?

1.3K 8 18

Пушеци. Чернилки... Задух страшен!

Времето - безмълвно. В саркофаг.

Тишината - тягостно крещяща.

Спомен за крила над всеки праг.

 

Сплетени мълчания. Горчиви.

Давещо се в себе си небе.

Скелетът му - като кост на риба,

но  забита в птичето небце.

 

Пиперуденото - под карфица.

Стръкчета летеж, но с похлупак.

И проклятие за всяка птица.

Сън ли? Знак за будния глупак!

 

13.08.2019

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Райне! Не за първи път те чувствам близка по светоусещане!
  • Рядко си позволявам да коментирам със стих, но се сетих нещо старо, десетгодишно....

    Човек пристига сам на таз земя
    и също сам отива си от нея.
    Но в стъпките му винаги тежи
    претърсване за сродна анекдота,
    а вицът е , че сродните души
    се носят с уникалност под хомота.
    Намираме се в кучешкия рай
    и май-от суета не се пречистваме-
    заситим ли първичния си глад
    духовната възвишеност прелистваме.
    Но тази вечер кучешкият глад
    и мене нещо , взе че ме проряза.
    Сетивност ли? -мечта и розов цвят-
    о, тази анамнеза е проказа.
    Сипи ми вино - снощи песен бях
    или не знам-била съм нещо болна...
    "Най-хубавото" - май не го познах-
    стремежите са плод на недоволство.
    Сега сипи ! - не , няма да запея,
    но , Бога ми и няма да залая,
    а истините дето ги живея -
    ръжени са - забити в мен до края.
    ------------------
    Същото чувство изпитах при прочита на стиха ти, Мари, като това, с което съм писала тогава. Хубав ден, миличка!
  • Таня, извини ме! Тръгнах да отговарям на Дарина, без да погледна, че имам и коментар от теб. Не можем да си представим дори възможност за "летеж, но с похлупак".
    Благодаря, че беше тук и коментира!
  • Но е буден! С това се отличават едните от другите.
  • Не ти разбирам финала. Щото за глупаци, няма знаци

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...