pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17034
13 авг. 2019 г., 19:58

Сън ли? 

  Поэзия » Философская, Гражданская
1077 8 18

Пушеци. Чернилки... Задух страшен!

Времето - безмълвно. В саркофаг.

Тишината - тягостно крещяща.

Спомен за крила над всеки праг.

 

Сплетени мълчания. Горчиви.

Давещо се в себе си небе.

Скелетът му - като кост на риба,

но  забита в птичето небце.

 

Пиперуденото - под карфица.

Стръкчета летеж, но с похлупак.

И проклятие за всяка птица.

Сън ли? Знак за будния глупак!

 

13.08.2019

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво, Райне! Не за първи път те чувствам близка по светоусещане!
  • Рядко си позволявам да коментирам със стих, но се сетих нещо старо, десетгодишно....

    Човек пристига сам на таз земя
    и също сам отива си от нея.
    Но в стъпките му винаги тежи
    претърсване за сродна анекдота,
    а вицът е , че сродните души
    се носят с уникалност под хомота.
    Намираме се в кучешкия рай
    и май-от суета не се пречистваме-
    заситим ли първичния си глад
    духовната възвишеност прелистваме.
    Но тази вечер кучешкият глад
    и мене нещо , взе че ме проряза.
    Сетивност ли? -мечта и розов цвят-
    о, тази анамнеза е проказа.
    Сипи ми вино - снощи песен бях
    или не знам-била съм нещо болна...
    "Най-хубавото" - май не го познах-
    стремежите са плод на недоволство.
    Сега сипи ! - не , няма да запея,
    но , Бога ми и няма да залая,
    а истините дето ги живея -
    ръжени са - забити в мен до края.
    ------------------
    Същото чувство изпитах при прочита на стиха ти, Мари, като това, с което съм писала тогава. Хубав ден, миличка!
  • Таня, извини ме! Тръгнах да отговарям на Дарина, без да погледна, че имам и коментар от теб. Не можем да си представим дори възможност за "летеж, но с похлупак".
    Благодаря, че беше тук и коментира!
  • Но е буден! С това се отличават едните от другите.
  • Не ти разбирам финала. Щото за глупаци, няма знаци
  • Добро е, наистина, чувството - "летеж, но с похлупак"! Поздрави!
  • Опитвам се да търся различността, защото Поезията, както и Животът, са наистина разнолики и необхватни.
    Благодаря, че намина, Роси!
  • Това е нещо много различно, Мария! Нека да е сън, а не предсказание! Неистов вик за светло и добро! Харесах този знак - предупреждение! Днес си раздиращо-провокативна! Сигурна съм, че не е случайно! Впечатлена съм!
  • Усмихнахте утрото ми, момичета! Дано ви чака един вдъхновяващ ден, Доче и Краси!
  • Тук си много различна, Мария! Събужда твоя сън, не ни приспива... със пеперудени криле. И тази будност много му отива, полепнала по "птичето небце".
  • "Пеперуденото - под карфица.
    Стръкчета летеж, но с похлупак."

    Когато глух хербарий ми разказва
    за полет, за цветя, и за небе.
    С носталгия горчива ме наказва,
    че нищо днес не е каквото е...

    Благодаря, Вълшебнице, за поезията!
  • Обичам безглаголните стихове
    Скоро не беше се пръквал такъв и му се зарадвах. Благодаря за вашия поглед върху написаното, Марианче и Наде!
  • Актуално - похлупаци, рибени кости,глупаци...Нищожни, от птичи поглед...
  • Дано будните ви сънища са далеч по-освободени от тези в стихотворението и без усещането на пеперуда под карфица. Напластих много тъмни краски тук, но вашите коментари ми върнаха увереността, че не е било излишно!
    Благодаря за добрите думи Ники, Георги, Валя, Митка!
  • Уаууу... беше голямо удоволствие да прочета най-новото ти стихотворение тук, Мария. Поантата е просто заковаваща...
  • Скелетът му - като кост на риба,
    но забита в птичето небце.
  • От мен, аплодисменти и 🌹
    Поздравявам те!
  • Тук ме отвя Мъри!
    Стих подплатен с метафори, емоция, смисъл, идея!
    Аплодисменти!
Предложения
: ??:??