Снежко, палав немирник, засъска
и в дола занадува кавала.
Баба Зима юргана си тръска,
на децата пързалки раздава...
Петлю вдига гълчава и гмеж,
и събужда ослето на двора;
и елхата в носия от скреж
се привежда към брата си – бора.
И, наметнал ветрецът абичка,
ме приветства в деня подранил.
Блее в яслите плахо козичка.
Котаракът ленив е унил.
А врабците от първа кохорта
от дланта ми кълват качамак.
С три хлапета при старите порти
ще лудувам до заника чак.
И когато, премръзнал, сколасам
да покрия с ръчички оджака,
и погачата бабина втаса,
на трапезата дядо ще чака...
В тази нощ, с месечинка блажена,
онзи свят е мечтание, блян.
И живее все още у мене
малчуганът по детски засмян!
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados