19 may 2012, 1:08

Сънища

682 0 1

 




                    Сънувах едно стихотворение,

                    най-истинското.

                    повтарях го през целия си сън,

                    най-хубавите думи бяха за тебе -

                    подредени така съвършено,

                    че насън изживях началото на любовта ни.

                    Спомних си парченцето сребро,

                    подарено ми в годината на среброто,

                    от което така и нищо не направих,

                    а скрих дълбоко в чекмеджето.

                    Сънувах най-дългия си летен ден,

                    когато се оглеждах в камъните на реката

                    и в мене беше толко ясно,

                    че чувах началото на мислите.

                    Сънувах тебе в дългия си сън, а ти спеше.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...