19 мая 2012 г., 01:08

Сънища

683 0 1

 




                    Сънувах едно стихотворение,

                    най-истинското.

                    повтарях го през целия си сън,

                    най-хубавите думи бяха за тебе -

                    подредени така съвършено,

                    че насън изживях началото на любовта ни.

                    Спомних си парченцето сребро,

                    подарено ми в годината на среброто,

                    от което така и нищо не направих,

                    а скрих дълбоко в чекмеджето.

                    Сънувах най-дългия си летен ден,

                    когато се оглеждах в камъните на реката

                    и в мене беше толко ясно,

                    че чувах началото на мислите.

                    Сънувах тебе в дългия си сън, а ти спеше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...