Сънувах едно стихотворение,

                    най-истинското.

                    повтарях го през целия си сън,

                    най-хубавите думи бяха за тебе -

                    подредени така съвършено,

                    че насън изживях началото на любовта ни.

                    Спомних си парченцето сребро,

                    подарено ми в годината на среброто,

                    от което така и нищо не направих,

                    а скрих дълбоко в чекмеджето.

                    Сънувах най-дългия си летен ден,

                    когато се оглеждах в камъните на реката

                    и в мене беше толко ясно,

                    че чувах началото на мислите.

                    Сънувах тебе в дългия си сън, а ти спеше.