3 dic 2019, 22:11

Сънища – магии луди

Poesía » Otra

620 0 0

Ушите ми заглъхнаха от тишина...
Устните се слепиха от "дългословие"...
Очите ослепяха в лепкава тъга...
Сърцето ми изстина в безлюбовие...

Вървя обречена по път безпътен.
Началото се слива със безкрая.
А вятърът все духа ми попътен,
за да ми покаже портите на Рая.

Запънала се на голи, ранени пети,
отстоявам на бури, сняг и лъжи.
А времето в мене камбанно ехти,
стиснало в ръцете си зов и мечти.

Сънища бурни магии луди сноват.
Дантела любовна с очите изплитат.
Ражда се лунен, копнежен стиха.
Душата ми в синьо редовете обличат...

03 12 2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0