Ушите ми заглъхнаха от тишина...
Устните се слепиха от "дългословие"...
Очите ослепяха в лепкава тъга...
Сърцето ми изстина в безлюбовие...
Вървя обречена по път безпътен.
Началото се слива със безкрая.
А вятърът все духа ми попътен,
за да ми покаже портите на Рая.
Запънала се на голи, ранени пети,
отстоявам на бури, сняг и лъжи.
А времето в мене камбанно ехти,
стиснало в ръцете си зов и мечти. ...