26 feb 2025, 8:22

Сънувах,безсъние

  Poesía
283 3 5

От много време сън не ме спохожда...

душата ми не дава ми покой!

Горчи надеждата бездетна, че чака

новия герой. А кой е той!?

 

Притихнала лъжа в тъмното се крие.

В истината търси сладост за лъжа.

Силният разбива ти ченето...

защото не понася добрата ти душа.

 

Свят – тъжен, злобен с отрова обгазен,

някой ще ти каже: ти пак си миропомазан...

о не, отдавна вече аз не спя, защото

само кошмари в нощите сънувам.

 

Вечер е, страх нахлува в тъмнината.

Пак самотата дебне в теб... защо?

Смислените, те отдавна в мен умряха.

Остана само смислен грях.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много се радвам за хубавите коментари за разбирането,докосването до моето скромно писане и споделяне на терзанията ми!Благодаря ви и за любими ,Приятели!Нека любовта към ,Поезията никога не огасне в сърцата ви!До нови с любов от мен,Миночка,Стойчо,Анахид,Младене и всички прочели стиха ми!!!
  • Разтърсваща поезия, Приятелю, завършваща с грандиозна поанта:

    "Смислените, те отдавна в мен умряха.
    Остана само смислен грях."

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

    Будиш само възхищение и уважение у мен!
  • Идва пролет... Нека дъжд от бели, вишневи цветчета затрупа тъжното ти настроение...
  • Трудно се живее в самотата на живота...
  • Тъжен и озлобен е този свят, защото няма любов и разбиране между хората. Всеки се е свил в черупката си и търпи. Хареса ми споделеното, Ангел.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...