Сънувах,безсъние
От много време сън не ме спохожда...
душата ми не дава ми покой!
Горчи надеждата бездетна, че чака
новия герой. А кой е той!?
Притихнала лъжа в тъмното се крие.
В истината търси сладост за лъжа.
Силният разбива ти ченето...
защото не понася добрата ти душа.
Свят – тъжен, злобен с отрова обгазен,
някой ще ти каже: ти пак си миропомазан...
о не, отдавна вече аз не спя, защото
само кошмари в нощите сънувам.
Вечер е, страх нахлува в тъмнината.
Пак самотата дебне в теб... защо?
Смислените, те отдавна в мен умряха.
Остана само смислен грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
