27 oct 2007, 17:04

Сънувах те...

  Poesía
2.8K 0 16
 

Сънувах сън. Ти беше в него.

Светът навън. И аз до тебе.

Дървета, празнично облечени.

Немирни мисли, разсъблечени.

 

Далечна приказна картина,

добро небе в приятно синьо

и разговор на теб със мен

в сърцето на прекрасен ден.

 

Сънувах сън, ти беше в него,

а аз не спирах и те гледах,

как спиш под топлата завивка

на най-красивата усмивка.

 

И си говорех със нощта

за най-прекрасните неща,

които тя ми подари:

прекрасен сън, а в него - ти.

 

Сънувах сън, далеч от тук.

Светът навън... Не този! Друг!

Ти беше щастието в него.

И случи се! И бе вълшебно...

 

Сега нощта забавя ход.

Аз пак съм в моя си живот.

Събуждам се! Не ме е страх.

Обичана в съня си бях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...