Сънувах сън. Ти беше в него.
Светът навън. И аз до тебе.
Дървета, празнично облечени.
Немирни мисли, разсъблечени.
Далечна приказна картина,
добро небе в приятно синьо
и разговор на теб със мен
в сърцето на прекрасен ден.
Сънувах сън, ти беше в него,
а аз не спирах и те гледах,
как спиш под топлата завивка
на най-красивата усмивка.
И си говорех със нощта
за най-прекрасните неща,
които тя ми подари:
прекрасен сън, а в него - ти.
Сънувах сън, далеч от тук.
Светът навън... Не този! Друг!
Ти беше щастието в него.
И случи се! И бе вълшебно...
Сега нощта забавя ход.
Аз пак съм в моя си живот.
Събуждам се! Не ме е страх.
Обичана в съня си бях...
© Цвети Пеева Всички права запазени