Oct 27, 2007, 5:04 PM

Сънувах те...

  Poetry
2.8K 0 16
 

Сънувах сън. Ти беше в него.

Светът навън. И аз до тебе.

Дървета, празнично облечени.

Немирни мисли, разсъблечени.

 

Далечна приказна картина,

добро небе в приятно синьо

и разговор на теб със мен

в сърцето на прекрасен ден.

 

Сънувах сън, ти беше в него,

а аз не спирах и те гледах,

как спиш под топлата завивка

на най-красивата усмивка.

 

И си говорех със нощта

за най-прекрасните неща,

които тя ми подари:

прекрасен сън, а в него - ти.

 

Сънувах сън, далеч от тук.

Светът навън... Не този! Друг!

Ти беше щастието в него.

И случи се! И бе вълшебно...

 

Сега нощта забавя ход.

Аз пак съм в моя си живот.

Събуждам се! Не ме е страх.

Обичана в съня си бях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...