(На моето момиче)
Сънувам, че идват птици отдалече –
неземни, бели и закриващи небето.
Сред тях си ти,
все още учеща се да летиш,
с младите крилца.
Падаш на земята...
Излизам бос и те вземам в ръце.
Превързвам ти раненото крилце.
До печката те слагам и завивам.
И над тебе бдя!
© Хари Спасов Todos los derechos reservados