3 dic 2024, 14:01

Сънят на будния

358 1 1

Буден съм . А сънувам кошмари.

Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.

Бедният ми ум! Съвсем се скапа.

В главата ми свисти локомотивна клапа.

Не знам защо душата ми е болна.

Болката разкъсва ме, не ще я превъзмогна!

Искам да заспя ! Поне за миг..

И да не се будя пак със вик.

 

Хора, виждате ли ме сега?

Дали съм жив , не зная ?!

Дали съм спрял мига,

или намирам се в безкрая?

Мълчите? Май така е по-добре!

Дано да дойдат дни, кошмара ми да спре.

Или като Сизиф ще бутам все по склона,

тая страшна, трънена корона.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отличен стих, Живко.
    Много картинен и оставящ трайни образи в съзнанието на читателя.

    П.П. И аз, подобно на твоя Лирически, пребивавам в много сходни с неговите състояния.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...