Сънят на будния
Буден съм . А сънувам кошмари.
Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.
Бедният ми ум! Съвсем се скапа.
В главата ми свисти локомотивна клапа.
Не знам защо душата ми е болна.
Болката разкъсва ме, не ще я превъзмогна!
Искам да заспя ! Поне за миг..
И да не се будя пак със вик.
Хора, виждате ли ме сега?
Дали съм жив , не зная ?!
Дали съм спрял мига,
или намирам се в безкрая?
Мълчите? Май така е по-добре!
Дано да дойдат дни, кошмара ми да спре.
Или като Сизиф ще бутам все по склона,
тая страшна, трънена корона.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени
