3.12.2024 г., 14:01 ч.

Сънят на будния 

  Поезия » Философска
56 1 1

Буден съм . А сънувам кошмари.

Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.

Бедният ми ум! Съвсем се скапа.

В главата ми свисти локомотивна клапа.

Не знам защо душата ми е болна.

Болката разкъсва ме, не ще я превъзмогна!

Искам да заспя ! Поне за миг..

И да не се будя пак със вик.

 

Хора, виждате ли ме сега?

Дали съм жив , не зная ?!

Дали съм спрял мига,

или намирам се в безкрая?

Мълчите? Май така е по-добре!

Дано да дойдат дни, кошмара ми да спре.

Или като Сизиф ще бутам все по склона,

тая страшна, трънена корона.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отличен стих, Живко.
    Много картинен и оставящ трайни образи в съзнанието на читателя.

    П.П. И аз, подобно на твоя Лирически, пребивавам в много сходни с неговите състояния.
Предложения
: ??:??