Сънят на будния
Буден съм . А сънувам кошмари.
Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.
Бедният ми ум! Съвсем се скапа.
В главата ми свисти локомотивна клапа.
Не знам защо душата ми е болна.
Болката разкъсва ме, не ще я превъзмогна!
Искам да заспя ! Поне за миг..
И да не се будя пак със вик.
Хора, виждате ли ме сега?
Дали съм жив , не зная ?!
Дали съм спрял мига,
или намирам се в безкрая?
Мълчите? Май така е по-добре!
Дано да дойдат дни, кошмара ми да спре.
Или като Сизиф ще бутам все по склона,
тая страшна, трънена корона.
© Живко Делчев All rights reserved.
