12 jun 2013, 8:34

Съпротива

1.3K 0 4

Съпротива

 

Не прощават годините

и косата сребрее.

Ето, бръчици фини

върху кожата сее.

 

Старостта е на прага -

блъска, вика и чука 

и към мене протяга

озлобено юмрука.

 

Аз все още се дърпам

и залоствам вратата, 

ала вече и сърбам,

без да искам, чорбата.

 

Знам, със нея накрая

под ръка ще се хванем, 

и в посока "безкрая"

ще побиеме знаме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Войнова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всяка възраст си има своя чар. Поздрав за емоцията!
  • Неизбежно е някак си, но пък трябва да го приемаме, ей така с усмивка
    Като песничка е този стих!
  • Много забавно, но факт!!!
  • "Аз все още се дърпам
    и залоствам вратата,"
    И аз...да му се не види. Ама тя се пъха и в ключалката. Хареса ми!Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...