12.06.2013 г., 8:34

Съпротива

1.3K 0 4

Съпротива

 

Не прощават годините

и косата сребрее.

Ето, бръчици фини

върху кожата сее.

 

Старостта е на прага -

блъска, вика и чука 

и към мене протяга

озлобено юмрука.

 

Аз все още се дърпам

и залоствам вратата, 

ала вече и сърбам,

без да искам, чорбата.

 

Знам, със нея накрая

под ръка ще се хванем, 

и в посока "безкрая"

ще побиеме знаме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Войнова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всяка възраст си има своя чар. Поздрав за емоцията!
  • Неизбежно е някак си, но пък трябва да го приемаме, ей така с усмивка
    Като песничка е този стих!
  • Много забавно, но факт!!!
  • "Аз все още се дърпам
    и залоствам вратата,"
    И аз...да му се не види. Ама тя се пъха и в ключалката. Хареса ми!Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...