12 июн. 2013 г., 08:34

Съпротива

1.3K 0 4

Съпротива

 

Не прощават годините

и косата сребрее.

Ето, бръчици фини

върху кожата сее.

 

Старостта е на прага -

блъска, вика и чука 

и към мене протяга

озлобено юмрука.

 

Аз все още се дърпам

и залоствам вратата, 

ала вече и сърбам,

без да искам, чорбата.

 

Знам, със нея накрая

под ръка ще се хванем, 

и в посока "безкрая"

ще побиеме знаме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Войнова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всяка възраст си има своя чар. Поздрав за емоцията!
  • Неизбежно е някак си, но пък трябва да го приемаме, ей така с усмивка
    Като песничка е този стих!
  • Много забавно, но факт!!!
  • "Аз все още се дърпам
    и залоствам вратата,"
    И аз...да му се не види. Ама тя се пъха и в ключалката. Хареса ми!Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...