Съпротива
Не прощават годините
и косата сребрее.
Ето, бръчици фини
върху кожата сее.
Старостта е на прага -
блъска, вика и чука
и към мене протяга
озлобено юмрука.
Аз все още се дърпам
и залоствам вратата,
ала вече и сърбам,
без да искам, чорбата.
Знам, със нея накрая
под ръка ще се хванем,
и в посока "безкрая"
ще побиеме знаме!
© Пенка Войнова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
