25 sept 2016, 14:57

Сърца

1.5K 11 27

Сърца

                                    На теб

Реших да си спомня за теб и твоята душа,

търсих в сърцето, което на теб подарих.

Помниш ли, беше отдавна, нали не греша?!

Но не аз те намерих, някак си ти ме откри.

 

Защо в мрака с очи ме търсиш отново,

какво ще откриеш нощем в дъжда,

не ти ли стига тази студена отрова,

която разяжда сърцето с ръжда?!

 

И аз много дълго те търсих, признавам,

взирах се тайно във всички очи,

търсех тези, които до болка познавам,

но болката само в моите личи...

 

Дали пазиш сърцето ми още,

още ли имаш в гърдите си две,

дава ли смисъл на твоите нощи,

или болката сякаш двойно боде?!

 

            25.09.2016 г.                                          Велин                  

                                                  00.03 часа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Спомените наистина винаги носят "Диаманти и ръжда"! Връщаш се към тях за да се потопиш отново в красивото, което си преживял, но вместо удовлетворение, намираш само тъга. И мъничко болка, че винаги нещо не достига. Дори когато си щастлив пак нещо не достига за да изпиташ пълното щастие. Връщаш се назад за да запълниш с мисли дупката, която си оставил, продължавайки напред, но виждаш, че тя е станала по-голяма. И колкото повече се връщаш назад, толкова повече тя расте...

Comentarios

Comentarios

  • Нищо, няма проблем.
  • Не, не. Грешката е моя. Аз не съм догледала.
  • Не съм го публикувал два пъти, Валя. И дори не знам как може да е излязъл втори път?! Благодаря ти много, отново! Сега ме озадачи...
  • Още като го четях ми се стори познато! Този стих е велик, Велине! Но защо пак го публикуваш? Ако ме питаш мен, аз мога да ги чета пак и пак и пак... Но как така го публикуваш два пъти?
  • Много хубаво стихотворение!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...