25 sept 2016, 14:57

Сърца

1.5K 11 27

Сърца

                                    На теб

Реших да си спомня за теб и твоята душа,

търсих в сърцето, което на теб подарих.

Помниш ли, беше отдавна, нали не греша?!

Но не аз те намерих, някак си ти ме откри.

 

Защо в мрака с очи ме търсиш отново,

какво ще откриеш нощем в дъжда,

не ти ли стига тази студена отрова,

която разяжда сърцето с ръжда?!

 

И аз много дълго те търсих, признавам,

взирах се тайно във всички очи,

търсех тези, които до болка познавам,

но болката само в моите личи...

 

Дали пазиш сърцето ми още,

още ли имаш в гърдите си две,

дава ли смисъл на твоите нощи,

или болката сякаш двойно боде?!

 

            25.09.2016 г.                                          Велин                  

                                                  00.03 часа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Спомените наистина винаги носят "Диаманти и ръжда"! Връщаш се към тях за да се потопиш отново в красивото, което си преживял, но вместо удовлетворение, намираш само тъга. И мъничко болка, че винаги нещо не достига. Дори когато си щастлив пак нещо не достига за да изпиташ пълното щастие. Връщаш се назад за да запълниш с мисли дупката, която си оставил, продължавайки напред, но виждаш, че тя е станала по-голяма. И колкото повече се връщаш назад, толкова повече тя расте...

Comentarios

Comentarios

  • Нищо, няма проблем.
  • Не, не. Грешката е моя. Аз не съм догледала.
  • Не съм го публикувал два пъти, Валя. И дори не знам как може да е излязъл втори път?! Благодаря ти много, отново! Сега ме озадачи...
  • Още като го четях ми се стори познато! Този стих е велик, Велине! Но защо пак го публикуваш? Ако ме питаш мен, аз мога да ги чета пак и пак и пак... Но как така го публикуваш два пъти?
  • Много хубаво стихотворение!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...