Сърца

Поэзия » Любовная

1.5K 11 27

Сърца

На теб

Реших да си спомня за теб и твоята душа,

търсих в сърцето, което на теб подарих.

Помниш ли, беше отдавна, нали не греша?!

Но не аз те намерих, някак си ти ме откри.

Защо в мрака с очи ме търсиш отново,

какво ще откриеш нощем в дъжда,

не ти ли стига тази студена отрова,

която разяжда сърцето с ръжда?!

И аз много дълго те търсих, признавам,

взирах се тайно във всички очи,

търсех тези, които до болка познавам,

но болката само в моите личи...

Дали пазиш сърцето ми още,

още ли имаш в гърдите си две,

дава ли смисъл на твоите нощи,

или болката сякаш двойно боде?!

25.09.2016 г. Велин

00.03 часа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Спомените наистина винаги носят "Диаманти и ръжда"! Връщаш се към тях за да се потопиш отново в красивото, което си преживял, но вместо удовлетворение, намираш само тъга. И мъничко болка, че винаги нещо не достига. Дори когато си щастлив пак нещо не достига за да изпиташ пълното щастие. Връщаш се назад за да запълниш с мисли дупката, която си оставил, продължавайки напред, но виждаш, че тя е станала по-голяма. И колкото повече се връщаш назад, толкова повече тя расте...

rocker (Велин)

Нищо, няма проблем.

2017-09-02T23:56:21+03:00
valya_official (Valya Тodorova)

Не, не. Грешката е моя. Аз не съм догледала.

2017-09-02T23:50:06+03:00
rocker (Велин)

Не съм го публикувал два пъти, Валя. И дори не знам как може да е излязъл втори път?! Благодаря ти много, отново! Сега ме озадачи...

2017-09-02T23:26:10+03:00
valya_official (Valya Тodorova)

Още като го четях ми се стори познато! Този стих е велик, Велине! Но защо пак го публикуваш? Ако ме питаш мен, аз мога да ги чета пак и пак и пак... Но как така го публикуваш два пъти?

2017-09-02T20:42:38+03:00
valcanyon (Валентин Миленов)

Много хубаво стихотворение!

2017-08-13T14:33:17+03:00