25.09.2016 г., 14:57

Сърца

1.5K 11 27

Сърца

                                    На теб

Реших да си спомня за теб и твоята душа,

търсих в сърцето, което на теб подарих.

Помниш ли, беше отдавна, нали не греша?!

Но не аз те намерих, някак си ти ме откри.

 

Защо в мрака с очи ме търсиш отново,

какво ще откриеш нощем в дъжда,

не ти ли стига тази студена отрова,

която разяжда сърцето с ръжда?!

 

И аз много дълго те търсих, признавам,

взирах се тайно във всички очи,

търсех тези, които до болка познавам,

но болката само в моите личи...

 

Дали пазиш сърцето ми още,

още ли имаш в гърдите си две,

дава ли смисъл на твоите нощи,

или болката сякаш двойно боде?!

 

            25.09.2016 г.                                          Велин                  

                                                  00.03 часа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Спомените наистина винаги носят "Диаманти и ръжда"! Връщаш се към тях за да се потопиш отново в красивото, което си преживял, но вместо удовлетворение, намираш само тъга. И мъничко болка, че винаги нещо не достига. Дори когато си щастлив пак нещо не достига за да изпиташ пълното щастие. Връщаш се назад за да запълниш с мисли дупката, която си оставил, продължавайки напред, но виждаш, че тя е станала по-голяма. И колкото повече се връщаш назад, толкова повече тя расте...

Коментари

Коментари

  • Нищо, няма проблем.
  • Не, не. Грешката е моя. Аз не съм догледала.
  • Не съм го публикувал два пъти, Валя. И дори не знам как може да е излязъл втори път?! Благодаря ти много, отново! Сега ме озадачи...
  • Още като го четях ми се стори познато! Този стих е велик, Велине! Но защо пак го публикуваш? Ако ме питаш мен, аз мога да ги чета пак и пак и пак... Но как така го публикуваш два пъти?
  • Много хубаво стихотворение!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...