25.09.2016 г., 14:57 ч.

Сърца 

  Поезия » Любовна
1266 11 27

Сърца

                                    На теб

Реших да си спомня за теб и твоята душа,

търсих в сърцето, което на теб подарих.

Помниш ли, беше отдавна, нали не греша?!

Но не аз те намерих, някак си ти ме откри.

 

Защо в мрака с очи ме търсиш отново,

какво ще откриеш нощем в дъжда,

не ти ли стига тази студена отрова,

която разяжда сърцето с ръжда?!

 

И аз много дълго те търсих, признавам,

взирах се тайно във всички очи,

търсех тези, които до болка познавам,

но болката само в моите личи...

 

Дали пазиш сърцето ми още,

още ли имаш в гърдите си две,

дава ли смисъл на твоите нощи,

или болката сякаш двойно боде?!

 

            25.09.2016 г.                                          Велин                  

                                                  00.03 часа

© Велин Всички права запазени

Спомените наистина винаги носят "Диаманти и ръжда"! Връщаш се към тях за да се потопиш отново в красивото, което си преживял, но вместо удовлетворение, намираш само тъга. И мъничко болка, че винаги нещо не достига. Дори когато си щастлив пак нещо не достига за да изпиташ пълното щастие. Връщаш се назад за да запълниш с мисли дупката, която си оставил, продължавайки напред, но виждаш, че тя е станала по-голяма. И колкото повече се връщаш назад, толкова повече тя расте...

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нищо, няма проблем.
  • Не, не. Грешката е моя. Аз не съм догледала.
  • Не съм го публикувал два пъти, Валя. И дори не знам как може да е излязъл втори път?! Благодаря ти много, отново! Сега ме озадачи...
  • Още като го четях ми се стори познато! Този стих е велик, Велине! Но защо пак го публикуваш? Ако ме питаш мен, аз мога да ги чета пак и пак и пак... Но как така го публикуваш два пъти?
  • Много хубаво стихотворение!
  • Благодаря ти, Таня!
  • Красиво!
  • Благодаря ти, Валя! Много точно определение даде. Когато човекът е до нас, тогава му отдаваме цялото си внимание. Липсвали ни, пишем за него.
  • Виждам, че това е писано през нощта. Тогава най- силно се усеща присъствието на този който отсъства... Хареса ми много.
  • Благодаря ти отново, Веси! Да, и ние мъжете изпитваме болка... И е много силна, когато осъзнаем, че губим човек, на когото сме подарили сърцето си... А аз тогава с това момиче нямах дори никакъв физически контакт, освен няколко целувки и прегръдки, но си разменихме сърцата... Много хубав ден и на теб, Веси!
  • Чета си го, пак и пак, и всеки път ме докосва, в моята си истина! Прекрасно е! А за мен ( като жена) е още по-ценно, защото откривам отсрещната страна, това , че и там е стаена болка...
    Прекрасен и вдъхновяващ ден на теб!
  • Благодаря ти, Валентин! Радвам се, че ти харесва! Пожелавам ти много хубав ден!
  • Много хубаво стихотворение!
  • Да, Веси! Толкова хубаво го каза! Сърцето е част от нас, но сякаш е едно отделно същество вътре. То не слага бариери, както го прави разума. Радвам се, че ти хареса и ти благодаря! Пожелавам ти прекрасен ден!
  • Незнам как се получава, но сякаш сърцето живее свой собствен живот, извън времевите параметри. Ти му казваш " всичко е минало, продължавай напред...", а то тупти със своя си ритъм и своята надежда. Това прочетох и усетих и тук. Едно сърце което не се е отказало от своята истина! Благодаря за този подарък.
  • Благодаря, Люси! Радвам се Не знам вече къде живея, из целия свят съм пръснат и все на път...
  • Върна и мен в мои спомени ...но аз пресявам тръните и остава само топлотата... много точни изрази намираш ! 🌷 Видях че живееш в един от любимите ми градове.... "червения град". С него свързвам също прекрасни спомени и разкази на мъжа ми...
  • Благодаря! Още едно сърчице се появи тук
  • Благодаря, ЕЛ! Аз не бих разделил така драстично нещата. Те вървят ръка за ръка. От нас зависи какво ще извлечем от тях Прегръдки
  • Благодаря ви, Йоана, Руми и Гавраил! Сега - за всеки от вас по нещо:
    Йоана, радвам се, че намираш посланията за красиви! Те са за един човек, за когото си спомням понякога. Без куплети съм пробвал само на английски. По принцип песните ги пиша в класическия вариант - verse - chorus - verse и всички са на английски. Но щом имам време ще пробвам, обещавам! И ти благодаря!
    Руми, наистина сърцето е нещо съкровено. Там са всички хора, които обичам. Благодаря ти!
    Гавраил, отрова са, но понякога хубава. За да ме разбереш, ще цитирам нещо мое: Не важно някой да ти влезе под кожата, важно е да влезе в кръвта ти, като вечната отрова! Благодаря и на теб!
  • Хубав стих но спомените са отрова за сърцето.Изтрий ги
  • Велин, прочетох с удоволствие!
    Сърцето е най-съкровената част от човека и би трябвало точно там да пазим истинските моменти и преживявания! А това стихотворение е излязло от твоето сърце! Поздрав и от мен!
  • „...Дали пазиш сърцето ми още,
    още ли имаш в гърдите си две...“

    Много ще ми е интересно и да публикуваш нещо не на куплети. Щом си музикант, би могъл, би могъл... Отправяш красиви послания. Поздрав, Велин...
  • Благодаря ви, момичета - Лили, Ади, Василка! Лили, когато влизам тук си спомням нещо и то сякаш изважда душата ми наяве...
  • Хубаво е!
  • Хареса ми много!
  • "Помниш ли, беше отдавна, нали не греша?!
    Но не аз те намерих, някак си ти ме откри."

    Радвам се отново да прочета нещо твое, след няколко месеца отсъствие! И както винаги пишеш с Душата!
Предложения
: ??:??