Сърца
Сърца
На теб
Реших да си спомня за теб и твоята душа,
търсих в сърцето, което на теб подарих.
Помниш ли, беше отдавна, нали не греша?!
Но не аз те намерих, някак си ти ме откри.
Защо в мрака с очи ме търсиш отново,
какво ще откриеш нощем в дъжда,
не ти ли стига тази студена отрова,
която разяжда сърцето с ръжда?!
И аз много дълго те търсих, признавам,
взирах се тайно във всички очи,
търсех тези, които до болка познавам,
но болката само в моите личи...
Дали пазиш сърцето ми още,
още ли имаш в гърдите си две,
дава ли смисъл на твоите нощи,
или болката сякаш двойно боде?!
25.09.2016 г. Велин
00.03 часа
© Велин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нищо, няма проблем.
-
Не, не. Грешката е моя. Аз не съм догледала.
-
Не съм го публикувал два пъти, Валя. И дори не знам как може да е излязъл втори път?! Благодаря ти много, отново! Сега ме озадачи...
-
Още като го четях ми се стори познато! Този стих е велик, Велине! Но защо пак го публикуваш? Ако ме питаш мен, аз мога да ги чета пак и пак и пак... Но как така го публикуваш два пъти?
-
Много хубаво стихотворение!
-
Благодаря ти, Таня!
-
Красиво!
-
Благодаря ти, Валя! Много точно определение даде. Когато човекът е до нас, тогава му отдаваме цялото си внимание. Липсвали ни, пишем за него.
-
Виждам, че това е писано през нощта. Тогава най- силно се усеща присъствието на този който отсъства... Хареса ми много.
-
Благодаря ти отново, Веси! Да, и ние мъжете изпитваме болка... И е много силна, когато осъзнаем, че губим човек, на когото сме подарили сърцето си... А аз тогава с това момиче нямах дори никакъв физически контакт, освен няколко целувки и прегръдки, но си разменихме сърцата... Много хубав ден и на теб, Веси!
-
Чета си го, пак и пак, и всеки път ме докосва, в моята си истина! Прекрасно е! А за мен ( като жена) е още по-ценно, защото откривам отсрещната страна, това , че и там е стаена болка...
Прекрасен и вдъхновяващ ден на теб! -
Благодаря ти, Валентин! Радвам се, че ти харесва! Пожелавам ти много хубав ден!
-
Много хубаво стихотворение!
-
Да, Веси! Толкова хубаво го каза! Сърцето е част от нас, но сякаш е едно отделно същество вътре. То не слага бариери, както го прави разума. Радвам се, че ти хареса и ти благодаря! Пожелавам ти прекрасен ден!
-
Незнам как се получава, но сякаш сърцето живее свой собствен живот, извън времевите параметри. Ти му казваш " всичко е минало, продължавай напред...", а то тупти със своя си ритъм и своята надежда. Това прочетох и усетих и тук. Едно сърце което не се е отказало от своята истина! Благодаря за този подарък.
-
Благодаря, Люси! Радвам се Не знам вече къде живея, из целия свят съм пръснат и все на път...
-
Върна и мен в мои спомени ...но аз пресявам тръните и остава само топлотата... много точни изрази намираш ! 🌷 Видях че живееш в един от любимите ми градове.... "червения град". С него свързвам също прекрасни спомени и разкази на мъжа ми...
-
Благодаря! Още едно сърчице се появи тук
-
Благодаря, ЕЛ! Аз не бих разделил така драстично нещата. Те вървят ръка за ръка. От нас зависи какво ще извлечем от тях
Прегръдки -
Благодаря ви, Йоана, Руми и Гавраил! Сега - за всеки от вас по нещо:
Йоана, радвам се, че намираш посланията за красиви! Те са за един човек, за когото си спомням понякога. Без куплети съм пробвал само на английски. По принцип песните ги пиша в класическия вариант - verse - chorus - verse и всички са на английски. Но щом имам време ще пробвам, обещавам! И ти благодаря!
Руми, наистина сърцето е нещо съкровено. Там са всички хора, които обичам. Благодаря ти!
Гавраил, отрова са, но понякога хубава. За да ме разбереш, ще цитирам нещо мое: Не важно някой да ти влезе под кожата, важно е да влезе в кръвта ти, като вечната отрова! Благодаря и на теб! -
Хубав стих но спомените са отрова за сърцето.Изтрий ги
-
Велин, прочетох с удоволствие!
Сърцето е най-съкровената част от човека и би трябвало точно там да пазим истинските моменти и преживявания! А това стихотворение е излязло от твоето сърце! Поздрав и от мен! -
„...Дали пазиш сърцето ми още,
още ли имаш в гърдите си две...“
Много ще ми е интересно и да публикуваш нещо не на куплети. Щом си музикант, би могъл, би могъл... Отправяш красиви послания. Поздрав, Велин... -
Благодаря ви, момичета - Лили, Ади, Василка! Лили, когато влизам тук си спомням нещо и то сякаш изважда душата ми наяве...
-
Хубаво е!
-
Хареса ми много!
-
"Помниш ли, беше отдавна, нали не греша?!
Но не аз те намерих, някак си ти ме откри."
Радвам се отново да прочета нещо твое, след няколко месеца отсъствие! И както винаги пишеш с Душата!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
