Спомените наистина винаги носят "Диаманти и ръжда"! Връщаш се към тях за да се потопиш отново в красивото, което си преживял, но вместо удовлетворение, намираш само тъга. И мъничко болка, че винаги нещо не достига. Дори когато си щастлив пак нещо не достига за да изпиташ пълното щастие. Връщаш се назад за да запълниш с мисли дупката, която си оставил, продължавайки напред, но виждаш, че тя е станала по-голяма. И колкото повече се връщаш назад, толкова повече тя расте...